Във връзка с Европейския ден на запознаване с проблема на Сърдечната недостатъчност и Световния ден за борба с Артериалната хипертония (11.05.2010 г.)

Heart Failure Awareness Day 8-9 May 2010
Проблемът – Сърдечна недостатъчност

Тази година за първи път Европейската асоциация по кардиология и Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност за първи път обявиха 8-9 май за дни за запознаване с проблема Сърдечна недостатъчност ( Heart Failure Awareness Day).

Сърдечната недостатъчност не е самостоятелно заболяване. Тя е крайният стадий на всяко предходно сърдечно заболяване. Все пак най-често е свързана с артериалната хипертония, която самостоятелно или през исхемичната болест на сърцето и дегенеративните клапни пороци еволюира до сърдечна недостатъчност.

Сърдечната недостатъчност представлява изключително сериозен здравен, социален и икономически проблем, защото:
- Повече от 2% от общата възрастна популация, 6-10% от хората над 65 г. и повече от 50% от тези над 80 г. имат сърдечна недостатъчност. Честота й през последните деселетия в развитите страни, вкл. в България, прогресивно се увеличава, както поради успехите на интервенционалните и хирургически методи на лечение на сърдечно-съдовите заболявания, които спасяват човешки живот в по-млада възраст, така и поради общото застаряване на населението. В Европа над 28 млн страдат от сърдечна недостатъчност.

- Прогнозата е лоша – засега едногодишната смъртност след поставяне на диагнозата все още достига 20-25%, а петгодишната - надхвърля 70%.

- В развитите страни разходите за болните със сърдечна недостатъчност представляват над 5% от общите здравни разходи, като до 70% от тях са зa болнично лечение и над 10%- за медикаменти.

През 2009 г. в УМБАЛ „Св.Марина” са реализирани над 1800 хоспитализации по повод на хронична изострена или остра сърдечна недостатъчност.

Предходно проучване, проведено в Първа клиника по кардиология, където се лекуват основаната част от тези болни, показа, че в рамките на едногодишно проследяване при 25% от болните се налага второ, а понякога и трето постъпване в болница, средно 5 месеца след изписването. Нуждата от рехоспитализации се определя преди всичко от тежестта на основното и множеството съпътсващи заболявания, но понякога и от липсата на съдействие от страна на пациента и неговите близки или от неоснователно прекъсване на връзката домашен лекар, доболничен каардиолог, болничен кардиолог и обратно.

От две години в Първа клиника по кардиология, съвместно с Клиниката по нефрология и диализа успешно се прилага методът на ултрафилтрация за овладяване на тежкия, рефрактерен на медикаменти оточен синдром при болните с 4-ти стадий сърдена недостатъчност. Засега това е единственият център в България, който прилага метода в съотвествие с Европейските и Американски препоръки за лечение на сърдечната недостатъчност. Опитът на клиниката ще бъде представен на предстоящия в края на месеца Европейски Конгрес по Сърдечна Недостатъчност в Берлин.

Европейската асоциация по кардиология и Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност препоръчват всяка университетска болница да създаде специален кабинет за контрол и еднодневно лечение на амбулаторно-болни със сърдечна недостатъчност.

Първа клиника по кардиология има такава готовност по отношение на болните, които са били вече на стационарно лечение. Двама от кардиолозите са обучени в специален курс в European Heart House. Засега обаче НЗОК не покрива, макар и неголемите разходи за такава дейност, която би подобрила прогнозата при болните и би намалила нуждата от рехоспитализация.