Честване 160 годишнината от рождението на д-р Иван Басанович (27.09.2011 г.)

На 29.09.2011 г. ще бъде отбелязана 160 г. от рождението на д-р Йонас Басанавичюс /известен във Варна като Иван Басанович/. Съорганизатори на проявата са Посолството на Република Литва в България, Музеят по история на медицината и Община Варна и се провежда под патронажа на кмета на Община Варна.

Целият ден е посветен на д-р Йонас Басанавичюс – литовец, който по думите на неговите съвременници е обичал България повече от самите българи и е направил всичко по силите си за развитието и издигането й.

Юбилея се реализира благодарение на подкрепата на Посолството на Република Литва в България и по този повод във Варна ще пристигне Временно управляващия посолството - Дарюс Гайдис.

Честването на годишнината започва в 10.00 ч. с поднасяне на цветя на паметната плоча на д-р Йонас Басанавичюс. Тя е поставена на мястото, където е била къщата му - на ул. “Панагюрище. Във връзка с това честване Община Варна направи основен ремонт и благоустрояване на района около паметника.

От 11.00 ч. в Музея по история на медицината ще бъде открита фотоизложба, посветена на д-р Басанавичюс. Фотографиите са от фондовете на Музея за история на Варна и включва портретни снимки на Басанавичюс и снимки правени от самия него.

След това ще бъдат показани два филма за д-р Басанавичюс – на Иван Троянски и на Дарина Маркишка. Филмите са създадени през 80-те години на XX век и се съхраняват във фонда на Музея по история на медицината.

От 13.30 ч. в Музея по история на медицината ще започне научна конференция: “Д-р Йонас Басанавичюс – лекар, учен, общественик”. За участие в нея са заявени 12 доклада, които осветяват различни аспекти от дейността на д-р Басанавичюс. В конференцията ще участват и трима литовски учени – проф.д-р Сигитас Нарбутас - от Литовския институт по литература и директор на библиотеката на ЛАН, Рута Василяускиене – директор на Къща-музей на Басанавичюс в Ожкабаляй – Литва, д-р Вайдас Шеферис – преподавател във философския факултет на университета в Бърно. Техните доклади запознават с живота на Басанавичюс в Литва и в Чехия, за който в България почти нищо не се знае.

Юбилейното честване ще завърши с концерт в Пленарна зала на Община Варна от 18.00 ч. В концерта ще участват възпитаници на Националното училище по изкуства „Добри Христов” и на Общински детски комплекс - Варна.



Кратка биография:

Д-р Йонас Басанавичюс е роден на 23.11.1851 г. в Ошкабаляй, Сувалска губерния в Литва. Първоначалното си образование получава в дома си и в Луктанското училище. След това завършва с oтличие Мариямполската класическа гимназия. Следва два семестъра в Историко-филологическия факултет на Московския университет, след което се прехвърля в Медицинския факултет, който завършва през 1879 г. Оставен е да работи в катедрата по хирургия, но заболява и е принуден да напусне суровия московски климат.

В началото на 1880 г. се заселва в България. Тук той е назначен за окръжен лекар в град Лом и едновременно с това завеждащ болницата в града. От 1882 до 1884 г. посещава клиниките във Виена, Прага и Берлин за усъвършенстване. След завръщането си в България е назначен на държавна служба в Елена, а от 1885 г. отново в Лом. От 1892 г. до 1905 г. работи във Варна като завеждащ терапевтичното отделение на Варненската държавна болница, карантинен и училищен лекар. Цялата му лекарска практика е свидетелство за вещина и съвестност. Пациентите му имали безгранична вяра и упование. Проявява се не само като добър лекар, но и като организатор.

Високо ерудирана личност, с многостранни интереси той подробно изучава живота и бита на населението от Ломския край и го отразил в „Санитарна етнография на България. Ломският окръг”, излязла през 1891 г. През 1894 г. издал научен труд „Етнографията и археологията на Горна и Долна Мизия”. Това са едни от първите етнографски и археологически проучвания в България. Като човек с широка култура, работещ денонощно, той събрал богат статистически материал по антропометрия, който по-късно обобщил и систематизирал. Научните му изследвания са основополагащи за развитието на младата българска наука в областта не само на медицината, а и на етнографията, антропологията, историята, археологията и др. Става член на Българското книжовно дружество /сега БАН/. Д-р Басанавичюс става редовен член на Демократическата партия. През 1901 г. е избран от варненските граждани за общински съветник. Той развива обширна благоустройствена и просветна дейност. През 1902 г. представил пред Общинския съвет два доклада. В първия дава оценка на санитарното състояние на Варна и посочва мерки за подобряване на хигиената в града. Вторият, озаглавен „Доклад - проект за повдигане на града в лечебно и културно отношение”, дава насоките за развитието на Варна през следващите десетилетия и за превръщането й в курортен и културен център. По негова инициатива се създава Археологическия музей.

За своята обществена дейност е награден от Фердинанд с орден за Граждански заслуги.

През 1905 г. д-р Басанавичюс се завръща в родината си - Литва, но връзките му с България не са прекратени. Той редовно кореспондира с проф. Иван Шишманов, с К. Иречек, със своите български колеги и приятели.

Й. Басанавичюс е деец на литовското национално възраждане. През целия си живот се бори за oсвобождението на Литва, която тогава е в пределите на Руската империя. Основател е на вестник "Аушра" (Aušra, "Зора"), забранен в царска Русия. На 16 февруари, като председател на Съвета на Литва, подписва Акта за независимостта на страната. Й. Басанавичюс често е наричан “патриарх на литовската нация” за приноса си за възстановяването на литовската държава.



Информацията подготви: Тодорка Стоянова – Музей по история на медицината
МБАЛ „Св. Марина” ЕАД - Варна