Новини

Хирурзи и студенти от от 3-ти до 5-ти курс в Медицински университет – Варна имат уникалната възможност да се обучават в единствената по рода си в България свободно избираема дисциплина (СИД) и ВСД „Въведение в роботизираната хирургия“.  

Роботизираната хирургия представлява сегмент от минимално инвазивната хирургия, която е насочена към извършване на оперативни интервенции с минимална травма за пациента. Чрез няколко малки разреза на корема, посредством четирите ръце на робота, могат да се извършват различни оперативни интервенции при доброкачествени и злокачествени заболявания, както в коремната, така и в гръдната кухина.

Роботизираната хирургия навлиза все по-масово в множество центрове в страната и чужбина. Това поражда необходимостта от обучение на голям брой специалисти в тази област, за кратък период от време.  Въпреки базисните сходства, които роботизираната хирургия има с лапароскоспката хирургия, тя е доста по-различна и изисква специфични умения. Именно поради тази причина обучението на студентите, които желаят да се развиват в областта на хирургията, трябва да започне още от студентската скамейка. Медицински университет-Варна, който винаги се отличава с бърза адаптация към съвременните нужди и модели на обучение, създаде СИД и ВСР „Въведение в роботизираната хирургия“ през 2021г. 

Обучението включва теоретична и практическа подготовка, която запознава отблизо с възможностите на роботизираната хирургия и отделните компоненти на системата Da Vinci Xi. Роботът е снабден със симулатор с виртуална реалност и 3D визуализация, чрез които участниците създадават и усъвършенстват уменията си. Практическите упражнения се доближават максимално до реалните манипулации, които се извършват по време на реални операции. Симулационното обучение е задължителна част от практическата подготовка на лекарите преди официалното сертифициране за операции с робота Da Vinci Xi.

Проведените обучения се радват на голям интерес, като до момента са преминали повече от 100 участника. Освен практическа стойност обучението има и висока научна стойност. Д-р Тургай Калинов, който е член от преподавателския и лекарски състав на Първа клиника по хирургия, събира и анализира резултатите на участниците. Резултатите от обученията до момента са публикувани в елитни международни списания, което доказва значимостта на обучителния процес.  

През новата 2023/ 2024 учебна година студентите в МУ-Варна отново ще имат възможност да подават заявление за участие в обучението, като допълнителна информация ще бъде публикувана след началото на учебния процес.

Работен семинар за медиците от Центъра за спешна медицинска помощ във Варна се проведе в Университетската болница „Св. Марина“. Във фокуса на събитието бяха новите тенденции и добрите примери в световната практика, които да подобрят работата на медиците при спешни ситуации. В обръщение към участниците във форума изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Марина“ проф. д-р Силва Андонова подчерта важността на следдипломното обучение при специалистите и допълни, че предоставянето на възможности за повишаване на квалификацията е сред основните приоритети на МУ-Варна и на варненската университетска болница.

„Световните практики в спешната медицина непрекъснато се подобряват и целта на подобно обучение е да се постигне оптимално сътрудничество между екипите от спешната медицинска помощ и лечебните заведения“, уточни началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна проф. д-р Вилиян Платиканов. Той допълни, че координацията с университетската болница „Св. Марина“ винаги е била отлична.

Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ – Варна д-р Моника Агатова подчерта, че поради голямата натовареност на обслужващите екипи е необходимо те да имат богат практически опит в оказването на неотложна помощ, тъй като само за едно денонощие Варненският филиал обслужва около 50 адреса.

На семинара бяха обсъдени най-честите заболявания, които изискват спешна медицинска помощ. Лекторите, които се отличават с голям опит в спешната медицина, запознаха участниците с различни случаи от тяхната практика.

Форумът бе съпътстван и от практическо обучение в модерната база на Центъра за симулационна техника и медицинска апаратура към МУ-Варна.

На 6 юли  в зала "Панорама 2" на РЗИ - Варна се състоя обучение на тема „Инструменти за оценка на детското развитие“, организирано в рамките на проекта NutriLect на МУ-Варна. В събитието участваха 40 професионалисти от сферата на здравеопазването. Лекари, логопеди, медицински сестри, психолози и студенти от различни специалности на Медицински университет - Варна се събраха, за да споделят знания и умения по време на обучението.

Основен леткор бе проф. Севджихан Еюбова, клиничен психолог. Тя представи множество инструменти за оценка на детското развитие и алгоритми за действие, осигурявайки основа за практическата работа на участниците.

Обучението бе разделено на три модула, всеки от които обхвана ключови аспекти от психодиагностиката. Участниците се запознаха с психодиагностичния инструмент DP-3 и разбраха как да го прилагат в контекста на работата си с децата и техните родители. След това проф. Еюбова представи специфичните оценъчни области на аутизма чрез използване на скалите за определяне на тежестта на аутизма при децата CARS-2 ST и CARS-2 HF.

Последният модул се съсредоточи върху адаптацията на инструменти за оценка на детското развитие за научно-изследователски цели, предоставяйки на участниците знания и умения, необходими за по-нататъшната им професионална практика и изследователска работа.

Мероприятието завърши с въпроси и дискусии, които още веднъж подчертаха важността на продължаващото обучение и колегиалния обмен на идеи в тази ключова област на здравеопазването и образованието.

Сайтът banker.bg публикува статия със заглавие: 

Как Варненската болница “Света Марина” стана отличник

Ето и текста на материала:

Трудно е да се повярва, че една държавна болница в България може да бъде управлявана добре.

Какво пък остава – за отлично. Най-често ни информират за задлъжнели болници, за стачкуващи медицински сестри, за разочаровани пациенти, на които никой не е обърнал внимание. Но резултатите на болницата „Света Марина“ във Варна опровергават предварителните нагласи.

И тези на проверяващите я също – за първото шестмесечие на 2023 г., болницата е обект на общо 47 проверки – на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, на РЗОК – Варна и на ред други компетентни органи.

Числата в счетоводните документи говорят достатъчно красноречиво и без емоции. Най-голямото лечебно заведение в Североизточна България завършва първите шест месеца на 2023 г. без просрочени задължения и с положителен финансов резултат.

Зад тази на пръв поглед суха отчетна информация стоят 28 483 обслужени пациенти – всеки със своята болка и грижа, получил лек и надежда, и още 21 072 души, обгрижени своевременно в спешното отделение на болницата. Дните от 1 януари до 30 юни са 181, което прави средно по 116 души на ден, минали само през така наречената бърза помощ на болницата.

Тук е мястото да уточним, че „Света Марина“ не е стандартно лечебно заведение – тя е университетска болница – втората по големина в България. Заради това и в много от случаите пациентите не са били просто обгрижени, а техният казус е послужил за нагледен учебен материал. На студентите – бъдещи лекари е било показано как да подходят към болния по възможно най-професионалния начин – внимателно, с грижа към детайла, като по учебник.

Затова и резултатите на „Света Марина“ са толкова добри – работещите в нея нямат право на грешки, защото от тях се учат следващите поколения лекари.

Болницата е основна база на варненския Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Това означава, че над 6200 студенти са направили първите си стъпи в професията – било като са разчели ЕКГ, измерили кръвно, взели кръв или просто поговорили с пациент, приет в „Света Марина“. Вероятно не всеки от над 1880 чуждестранни студенти от близо 50 държави в света е намерил кураж да заговори на български език някого от пациентите в „Света Марина“, но понякога само един окуражаващ поглед и внимателно поставена инжекция успокояват повече от хиляди думи.   

Освен да успокояват, в „Света Марина“ знаят и как да насърчават. Ръководството на болницата заедно с колегите им от Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна стимулират в кариерното им развитие над 2 000 служители на болницата.

И в края на шестмесечието резултатите са многозначителни – в болницата работят 33-ма професори, 59 доценти, 70 главни асистенти, 206 асистенти. Специалистите по здравни грижи са 752 души, санитарите – 404, а отделно от тях за комфорта на пациентите се грижат още 703 души – от така наречения друг персонал, който е на средна възраст – 45 години.

Със сигурност ще искате да знаете и какви са заплатите. Средната брутна заплата за първите пет месеца на 2023 г. е 2 827.77 лева, като възнагражденията се изплащат редовно. Освен това от болницата са платили като осигуровки и данъци към държавния бюджет 10 877 241.42 лева.

Безспорно – за да се привличат лекари, изкушени от научните изследвания – е необходимо и оборудването в болницата да е почти като …в космически кораб.

Така или иначе в „Света Марина“ разполагат с два ядрено магнитни резонанса, три ангиографа, два супермодерни скенера, най-модерните ПЕТ-скенер и СПЕКТ-скенер, три линейни ускорителя, ехографи, ендоскопи, робот за разтваряне на цитостатици, роботизирана хирургия, модерна болнична информационна система, център за транслационна медицина, клетъчна терапия.

В нея са проведени 267 костномозъчни трансплантации, от които 179 автоложни и 88 алогенни. Внедрени са уникални методи за диагностика, за терапевтично, консервативно и оперативно лечение.

Мениджърите на „Света Марина“ продължават да инвестират във възможно най-модерната медицинска апаратура в клиниките по нуклеарна медицина и метаболитна терапия, в пневмологията, във фтизиатрията, в образната диагностика, в ангиографската и в инвазивната кардиология.

В инфекциозните и в психиатричните клиники също се правят промени – обновява се обзавеждането. А само след няколко месеца – през септември в „Света Марина“ ще заработи и най-модерният на Балканите център за лечение на аритмии.

Сигурно ще се запитате откъде е тръгнало всичко. Болницата е основана с капитал  от 19 491 000 лева, а днес той е 50 627 260 лева. Както вече стана ясно, към настоящия момент болницата няма непокрити загуби от минали години, което е наистина похвално, предвид на няколкогодишната постоянна криза.

Днес болничното заведение е с отлична капиталова адекватност, като коефициентът на абсолютна ликвидност към 31 май т.г. е 2.15 – показател, демонстриращ, че наличните парични средства са напълно достатъчни да покрият всички задължения. Но най-вече те са достатъчни да покрият най-важното задължение  – ангажиментът към всяко медицинско лице в болницата – да работи с ясното съзнание, че разполага с всички условия да даде най-доброто от себе си. И на своите пациенти, и на бъдещите си наследници в професията.