Новини

В началото на 2025 г. приключи основният ремонт в Клиника по урология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Обновената и модернизирана клиника вече работи с пълния си капацитет с пациенти от Варна и Североизточна България. Освен основен ремонт на материалната база, Клиниката по урология разполага и с нова медицинска апаратура и оборудване. Специалистите в Клиниката притежават солиден опит в диагностиката, консервативното и оперативно лечение на различните урологични заболявания.

През 2024 г. в Клиника по урология са диагностицирани и лекувани 2 555 пациента. Предвид повишената заболеваемост на населението в национален мащаб и лидерската роля на УМБАЛ „Света Марина“ - Варна в региона, ежегодно се наблюдава ръст в броя преминали болни. През 2024 г. в Клиника по урология са реализирани 1 140 операции, от които 529 средни, 330 големи и 281 много големи. Операционните зали са оборудвани с високотехнологична апаратура, включително система за роботизирана хирургия - Da Vinci Xi, с която са извършени 167 операции с много голям обем през изминалата година. Високотехнологичната медицинска апаратура включва и множество системи, сред които лапароскопска, за ригидна и флексибилна ендоскопия и др. Клиниката е база за обучение на студенти, специализанти и докторанти от Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна.

Най-голямото предимство за пациентите е възможността за комплексна диагностика и лечение на най-тежките заболявания. УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна разполага със собствен циклотронен комплекс, PET/CT с възможности за диагностика с FDG и Ga68, SPECT/CT, три компютърни томографа от последно поколение, три ангиографски звена с апаратура от най-висок клас, ултразвукови апарати с възможност за извършване на фюжън биопсии на простатата, два ядрено-магнитни резонанса - 1.5 Т и 3 Т, модерна патоанатомия, Клинична лаборатория, Лаборатория по микробиология, Лаборатория по вирусология, Лаборатория по клинична имунология и Лаборатория по медицинска генетика. Цикълът на лечение на пациентите с онкологични заболявания се затваря с модерни структури като Клиника по медицинска онкология и Клиника по лъчелечение, разполагащи със специализирана апаратура от последно поколение.

От името на академичното ръководство на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна и лично от мое поздравявам всички колеги, свързали професионалната си съдба с раждането на новия живот.

Денят на родилната помощ, известен в народния календар като Бабинден, събира в себе си очарованието на традициите и силата на медицинската наука. Той е повод да почетем всички акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки, медицински сестри за всеотдайната им денонощна работа, за упоритостта и енергията, с които преодоляват трудностите.

Уважаеми колеги, следвайте все така отговорно своята мисия за опазване на женското здраве и на новородените, за осигуряване на още по-достъпни и интегрирани медицински грижи, за активна подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми. 

Бъдете здрави, щастливи, успешни и уважавани специалисти.

Нека си пожелаем повече родени деца във Варна, повече радост в домовете!

Честит празник!

На 17 януари 2025г. бе подписано рамково споразумение за сътрудничество между Медицински университет – Варна и Европейската асоциация по биотехнологии (European Biotechnology Thematic Network Association- EBTNA). Споразумението подписаха проф. д-р Димитър Райков – Ректор на МУ-Варна и проф. д-р Мунис Дундар - президент на EBTNA.

Целта на споразумението е двете институции да си сътрудничат при обучение и курсове за студенти, да участват в съвместни изследователски и развойни дейности в сферата на научните изследвания, както и да осъществяват научен обмен в областта на медицинската генетика, биокатализата, системната биология, метаболитното инженерство, инженерството на биопроцесите, нанотехнологиите, биосензорите, омикс науки, биотехнология и етика, фармацевтична биотехнология и др., като се поддържат най-високите стандарти на изследвания и се следват актуалните научните тенденции.

На събитието присъстваха също проф. д-р Виолета Йотова – зам. ректор „Научна дейност“, проф. д-р Марио Милков – зам. ректор „Международно сътрудничество“, проф. Тодорка Костадинова – Директор дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“, проф. Диана Иванова – председател на управителния комитет на проекта MUVE team и проф. Светлана Фоткова – декан на факултета по Фармация. Те представиха различни аспекти от научната и проектната дейност в МУ-Варна, както и от активната практическа дейност в областта на генетиката, редките болести, биотехнологиите и др.

Проф. Дундар връчи на проф. Райков сертификат за членство в EBTNA, а Ректорът от своя страна връчи на проф. Дундар почетен плакет на МУ-Варна. Проф. Дундар сподели, че ще бъде щастлив да се организира конгрес за членовете на асоциацията именно в България и каза още: „Поотделно всеки от нас прави различни неща, но като се обединим сме сила в науката“.

Европейската асоциация по биотехнологии (European Biotechnology Thematic Network Association- EBTNA) е организация, основана през 1996 г. и оттогава представя както академични, така и индустриални проекти, които помагат за установяване на връзки между биотехнологичната индустрия и науката. Европейската тематична мрежа за биотехнологии EBTNA е създадена през 2007 г. от Mariapia Viola-Magni с официален устав, подписан от нотариуса в Перуджа.

Проф. д-р Мунис Дундар е професор по медицинска генетика и ръководител на катедрата по медицинска генетика в университета Ерджиес, Кайсери, Турция. Той е основател и ръководител на катедрата по медицинска генетика в университета Erciyes. Той дефинира четири генетични синдрома в медицинската литература: „Синдром на Дундар“, „Акропекторален синдром на Дундар“, „Сколиоза, слепота и синдром на арахнодактилия“ и „Синдром на множество вродени аномалии и умствена изостаналост“.

Участвал е като координатор на проекти и асистент изследовател в много научни проекти и е подготвил статии, публикувани в международни списания. Той е президент на EBTNA и главен редактор на The EuroBiotech Journal.

Велина Марковска

До 14 февруари 2025 г. изследователите от Медицински университет – Варна,  разполагат със свободен пробен достъп до Изкуствения Интелект на Скопус. На стартовата страница на Скопус е добавен бутон 'Scopus AI'. Всички резултати се основават на базата данни на Scopus – най-голямата в света база данни с абстракти и индекси, базирана на повече от 27 000 рецензирани списания. Scopus AI избира документи от над 7,000 издатели, като синтезира информация от резюмета и метаданни.  Scopus AI предоставя по-надеждни и изчерпателни отговори в сравнение с други инструменти за търсене с изкуствен интелект. Пувече информация: https://www.elsevier.com/products/scopus/scopus-ai#0-about-scopus-ai

В допълнение, от компютрите в IP мрежата на МУ-Варна, ще има достъп и до два модула на SciVal (SciVal Trends и Collaboration). SciVal е продукт на Elsevier и използва Scopus за достъп до данни.

SciVal Trends е модул за анализ на развитието на научни изследвания: оценяват се теми, изследователски области и комплекти публикации в детайли.

SciVa Collaboration е насочен към изграждане на екипи и партньорства. Използвани са интерактивни карти и таблици за оценка на съществуващи изследователски партньорства. Има възможност за филтриране по теми, изследователски области, сектори или автори. Идентифицират се нови възможности за сътрудничество

Повече информация за SciVal: https://www.elsevier.com/products/scival