Телефон за записване:

052 / 30-28-51 (до 55)

Спешни случаи:

052 / 30-28-53

Търсене в целия уебсайт

    • 19.07.2022

    Асистент в МУ-Варна спечели менторска програма към център по генетика във Великобритания

    Д-р Диннар Яхя, редовен асистент към Катедрата по медицинска генетика към МУ-Варна спечели менторска програма със стипендия, организирана за пръв път тази година от Европейската асоциация по човешка генетика (ESHG). Едноседмичното обучение с посещение е подходящо за специализанти, докторанти и други със статус на обучаващи се в сферата на генетиката.

     

    „Като специализант, аз съм член на Европейската асоциация по човешка генетика, сподели д-р Яхя. – Оттам редовно изпращат новини за предстоящи конференции и обучения. През декември, миналата година дойде като новина тази програма, таргетирана към хора като мен – докторанти и студенти. Става дума за менторска програма, организирана за пръв път тази година от Европейската асоциация по човешка генетика, подходяща за специализанти, докторанти и други със статус на обучаващи се в сферата на генетиката. Бидейки специализант по медицинска генетика, а също и докторант, реших да се възползвам от възможността след ограничаващата мобилността пандемия. Целта на тази програма е да се предостави възможност за мобилност и запознаване с дейността на център по генетика извън страната по избор на участника, където той да има конкретен ментор. Програмата е обвързана със стипендия, покриваща срок от една седмица, с потенциал и за дългосрочна бъдеща колаборация. След като подадох документи и се свързах с професора, който бих искала да ми бъде ментор, бях избрана с още четирима души измежду всички кандидати.

    Миналата седмица се завърнах от Нюкасъл, Обединеното кралство, като седмицата ми там протече много интензивно и ползотворно под менторството на професор Йорис Велтман (Joris Veltman), декан на Института по биомедицина на Newcastle University. Запознах се с много колеги с различна и разнообразна академична, лабораторна и клинико-диагностична активност, а и аз самата разказах за нас и нашата дейност. Като представител на Катедрата и като млад човек в сферата на медицината и науката като цяло, мисля, че е хубаво да се споделят такива истории, не само за изтъкване на някаква дейност, но и за стимул на други млади хора да не се колебаят, а да се възползват от всички предоставени възможности за активност и мобилност. Аз знам колко бях плаха при подаване на документите и не вярвах да изберат точно мен. Колегите на Запад, а може би и не само там, са изключително гостоприемни и готови да помагат, да споделят опит и знания“, каза още Диннар Яхя.

    Професор Йорис Велтман се занимава с проблеми, свързани с мъжкия инфертилитет и генетичните основи за това. „Това е интересна тема, която касае и моите интереси, отбеляза още д-р Яхя. В нашата страна нямаме все още тясна специализация за научна дейност. Считам, че е добре всеки медицински генетик да разбира от различните научни полета. Професорът имаше на разположение екип от 12 души и техника, за която само съм чела и чувала. Проведох срещи с големи имена в клиничната генетика – в различни сфери на рака, репродукция, педиатрия.

    Избрах генетиката импулсивно още в 4 курс. Осъзнах колко ми е интересна тази материя. Темата на дисертацията ми е свързана с остра милоидна левкемия. Интересна ми е и хематологията. Стремя се областта, която съм избрала, да има и практическа насоченост, да помагам по някакъв начин на колегите. Бих се развивала в тази област.

    Най-фрапиращият случай в генетиката, който съм разглеждала досега, е дете, което е плод на трима родители чрез една по-нова техника, която позволява да се избегнат т.нар. митохондриални болести. Те се внасят с митохондриална ДНК, която идва от майката с яйцеклетката. Има начин това да се избегне, като се използват донорски яйцеклетки. Митохондриите са от донора, само ядрото е от биологичната майка. Имах възможността да обсъдя този случай с дамата-учен, която го изучава отблизо. Наблюдавах на запис деленето на яйцеклетка, което е уникално.

    Знам, че има мислене в посока на това – учените да контролират възпроизводството на човешко бебе в изкуствени условия, но аз мисля, че трябва да има някакви етични норми и граници, които да спазваме. Особено докато човек не е сигурен какво прави и какви биха могли да бъдат последствията.

    Хубаво е в наши дни доста повече генетични изследвания да бъдат поемани от Здравната каса и клинични пътеки, за да не се налага всеки път да споменаваме какво е подходящо за двойката или за пациента и колко струва и как това да излезе от техния джоб.

    Изразявам своята благодарност към Катедрата по медицинска генетика и в частност – професор Ангелова като завеждащ Катедрата, както и на МУ-Варна за подкрепата“, каза още д-р Диннар Яхя.