Телефон за записване:

052 / 30-28-51 (до 55)

Спешни случаи:

052 / 30-28-53

Търсене в целия уебсайт

    • 07.07.2021

    При ракови заболявания прогнозират развитието и лечението с най-модерни генетични методи в УМБАЛ „Света Марина“ - Варна

    Всеки човек е уникален, затова и всяка болест е различна… Уникални сме заради различната информация, записана в нашите гени, която определя не само основни наши белези, като цвят на очите, ръст и др., но и това колко податливи можем да бъдем на различни заболявания или какъв може да бъде отговорът на тялото ни към терапията при заболяване. Идентифицирането на връзката между определени гени или нарушения в тях и риска към/или развитието на определено заболяване, позволява да се намери основният механизъм, който движи болестта, критичната структура или молекула, които да се използват като потенциална „цел“ за индивидуализирано лечение. Това стои в основата на  т.нар. „персонализирана медицина“, която в тесен смисъл включва избор на конкретно „индивидуално“ лечение за конкретен пациент, а в по широк - включва оценка на персонален риск за развитие на заболяване и определяне на персонални мерки за намаляване му. Персонализираната медицина дава възможности за прецизирана диагноза, ефективно лечение и намаляване на нежелани лекарствени реакции и неефективни терапии.

     

    Индивидуалните генетични особености на всеки – наличието на  герминативни мутации в нашите гени, такива които се унаследяват от родителите ни или спонтанното възникване на соматични мутации в част от нашите клетки (обикновенно туморните), които не се унаследяват – се свързват и с риск от развитие на редица онкологични заболявания. Ранното идентифициране на тези „вредни мутации“ позволява да се определи относително точно хода на заболяването, както и индивидуална оптимална и ефективна терапия за пациента. Развитието на технологиите за секвениране от следващо поколение (NGS - Next generation sequencing) позволява масивно паралелно секвениране – определяне на реда на нуклеотидите (структурни единици на ДНК и РНК) – в целия ни геном или в отделни екзоми и/или други целеви области на ДНК и РНК. Така чрез пълно геномно и екзомно или таргетно секвениране могат едновременно и за кратко време да се обследват цели региони от свързани с дадена болест гени, както и гени, ангажирани в основни онкогенни сигнални пътища в клетките на всички видове солидни тумори за наличие на „вредни мутации“.

    Използването на големи мултигенни панели (едновременно изследване на голям брой гени,) при NGS дава възможност за синхронен анализ с висока производителност и скорост на голям брой геннетични промени, свързани с повишен риск от развитие на рак или показващи ефективност на определено лечение, с по-малко  разходи в сравнение с единичните изследвания.

    УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна разполага с NGS система Illumina MiSeq, подходяща за малки панели от гени.

    Предлаганите панели от гени в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна са два:

    • Панел, които обхваща:

    Гените: BRCA1, BRCA2, CDH1 (E-Cadherin), PALB2, PTEN, TP53 (p53) – свързани с повишен риск от развитие на онкологично заболяване и предсказващи отговор към лечение с PARP инхибитори.

     

    • Панел, които обхваща:

    Екзони в гените: BRAF, EGFR (ERBB1), KIT (CD117), KRAS, NRAS, PDGFRA.

    “Hotspots” (нуклеотидни участъци с изключително висока честота на мутации) в гените: AKT1, ALK, CTNNB1, ERBB3, ESR1 (ERα), FOXL2, GNA11, GNAQ, IDH1, IDH2, MET, RAF1, RET.

    Цели кодиращи райони: ERBB2 (HER-2, NEU), PIK3CA (p110-alpha), TP53 (p53) – промени, в които са свързани с отговор към различни типове лечение.

    Смята се, че 5-10% от случаите на рак на гърдата при жените се дължат на мутации в гените BRCA1 и BRCA2 (като тези в BRCA1 са с малко по-висока честота от BRCA2). Жените с доказани мутации в тези гени имат риск от рак на гърдата, който е около пет пъти по-висок от нормалния риск, докато рискът от рак на яйчниците е до тридесет пъти по-висок. Идентифицирани са стотици различни видове мутации в тези гени, като само някои от тях са определени като значими (или патологични - свързани с развитие на онкологично заболяване), докато други нямат доказано въздействие. Значимите „вредните“ мутации в тези гени могат да предизвикат наследствен синдром на рак на гърдата и яйчниците при засегнатите лица, като в някои случаи може да бъде засегнат цял клъстър с гени, които да действа с комбинация с фактори на околната среда - BRCA1, BRCA2, CDH1 (E-Cadherin), PALB2, PTEN, TP53 (p53).

    Рискът от рак на гърдата и яйчниците е по-висок при жени с високорискова мутация BRCA1, като наличието й не гарантира, че жената ще развие задължително рак или че всеки рак, който се проявява, всъщност е причинен от мутацията, а не от някакъв друг фактор.

    Водещите международни стандарти за поведение при онкологични заболявания препоръчват изследване на тези гени при:

    • Три или повече случаи на рак на гърдата или яйчниците в семейството;
    • Два случая на рак на гърдата в семейството, които засягат членове на възраст под 40 години;
    • Рак на гърдата при мъже;
    • Рак на яйчниците в млада възраст;
    • Жени от еврейски произход (ашкенази) с диагностициран рак на гърдата под 60 години;
    • Ранен рак, който засяга и двете гърди;
    • Рак на гърда и яйчник при един пациент.

    Доказването на тези мутации е свързано с редица действия, които да намалят риска от развитие на онкологично заболяване или такива мерки, които да го диагностицират в ранна фаза:

    • Оперативни намеси, които намалят риска от развитие на онкологично заболяване;
    • Клинични и образни изследвания, които да идентифицират рано заболяването – клинични изследвания на гърдите на 6 месеца, мамография и ЯМР всяка година;

    От друга страна мутациите в BRCA1 и BRCA2 са предиктори за отговор към лечение с PARP инхибитори при различни видове онкологични заболявания.

    TP53 генът се асоциира с предполагаем лош отговор към лъчелечение.

    Всички международни стандарти за лечение  препоръчват на първо място пациентите с недребноклетъчен белодробен карцином да се изследват за набор мутации (водещи EGFR, ALK, ROS1, BRAF), което да даде възможност за избор на модерно и оптимално лечение.

    Процентът на пациентите с мутация в EGFR от европеидната раса е около 10 – 15 % според различни източници, като те се приемат за подходящи за терапии с EGFR тирозинкиназни инхибитори като първа линия на лечение.

    Мутации в ALK и ROS1 гените са предиктори за добър отговор към друг клас тирозинкиназни инхибитори, които вече са навлезли широко в рутинната практика.

    Мутациите в BRAF гена в наши дни не само дават прогноза за биологичното поведение на онкологичното заболяване, но са и предиктор за добър отговор при лечение с BRAF-инхибитори.

    Генът AKT1 отговаря за регулацията на протеинкиназа В. Въпреки че AKT1 мутациите са редки, те често се свързват с рак (например рак на стомаха, рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на яйчника, рак на простатата и рак на дебелото черво). В момента текат клинични проучвания, които оценяват ефективността на директни инхибитори на AKT1.

    PDGFRB кодира рецептор, който е част от семейството рецепторни тирозинкинази, свързани с клетъчното оцеляване, растеж и пролиферация. Мутацията на гена предизвиква злокачествено заболяване, което се нарича PDGFRB хронична еозинофилна левкемия, а също така се асоциира и с други онкологични заболявания.

    Фосфатидилинозитол 3-киназата (PIK3), която частично е кодирана от този ген, играе роля в регулирането на клетъчния растеж, оцеляване, протеиновия синтез и регулирането на определени хормони, включително инсулин. Мутацията в този ген може да доведе до развитието на различни типове мозъчни тумори, рак на ендометриума и по-малко разпространени тумори на дебелото черво, гърдата и яйчника. Съществуват медикаменти, които вече ефективно се прилагат при лечението на рак на гърдата.

    Всички представени по-горе примери показват, че NGS е технология с голям мащаб на анализа и потенциал да преобрази всички аспекти на лечението на онкологичните заболявания от диагностициране, прогнозиране, терапия и прилагане на различни подходи за мониторинг на болестта.

    УМБАЛ „Света Марина“ – Варна освен със система за секвениране от следващо поколение Illumina MiSeq, разполага и с утвърдени и висококвалификацирани специалисти, които могат да насочат подходящите пациенти за генетичен анализ, молекулярни биолози, които да го осъществят технически и с генетици, които да проведат консултация с пациентите и техните близки. Наличието на всички тези фактори в болницата гарантира устойчивост на алгоритъма за провеждане на анализа и прилагане на модерно насочено лечение на пациентите.

    Благодарение на иновативните изследвания и анализите на ключови гени и все по-честото прилагане на насочено модерно лечение се постигна революция в онкологията през последните години.

    Желаещите да бъдат генетично изследвани, могат да се свържат със специалистите по един от следните начини:

    От 08.00 ч. до 13.00 ч. на телефон: 052 978 649

    или e-mail: [email protected].