
Заместник-ректор „Научна дейност“ на МУ-Варна чл.-кор. проф. д-р Христина Групчева представи книгата си „55 причини да обичаме очите“
На елегантно събитие в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ чл. кор. проф. д-р Христина Групчева представи книгата си „55 причини да обичаме очите“ пред многобройна аудитория от колеги, студенти и приятели.
Книгата е забележително научнопопулярно издание, предназначено за широк кръг читатели. По оригинален и достъпен начин четивото представя всичко най-важно, което всеки човек трябва да знае за грижата за очите. В съдържанието е използван комплексен подход по различни теми, сред които са важността на очната хигиена, протекцията и превенцията на очите, храните в полза на зрението, влиянието на околната среда и професията, стила на живот и съвременните методи за козметика и разкрасяване.
Тук може да се намери информация и за прогреса в нашето съвремие на офталмологията и на науката за зрението. Читателят може да получи отговори на актуални въпроси за наследственост, системни заболявания и прием на лекарства, полезни ли са хранителните добавки и как популярните днес методи за разкрасяване на очите могат да повлияят на очното здраве. В книгата авторът представя и изпробвани домашни решения с грижа за очите.
Възпитаници на Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ внесоха допълнителни акорди към книгата на проф. Групчева с музиката на Шопен и Рахманинов.

Преподаватели и студенти от Факултета по фармация в МУ-Варна участваха във форума „Български фармацевтични дни“ 2023
От 23 до 25 юни в курорта Боровец се проведе 16-тото издание на „Български фармацевтични дни“ под надслов "Възможност за развитие". Най-значимото събитие в календара на съсловната организация традиционно събира на едно място магистър-фармацевти от цялата страна, представители на държавни институции и академичната общност, медицински специалисти, фирми изложители, много студенти от студентските фармацевтични асоциации и гости на форума.
Представителите на Факултета по фармация в МУ-Варна и студентите традиционно промотираха във фармацевтичните среди предстоящия Девети Варненски фармацевтичен бизнес форум, който тази година ще премине под знака на честванията за 15-годишнината на факултета - “Факултет „Фармация“ – 15 години традиции, иновации, перспективи”. Членовете на студентската асоциация използваха форума и присъствието на студенти от всички фармацевтични факултети, за да обменят опит и знания.
На тържественото откриване на форума бяха отличени най-иновативните продукти за изминалата година, както и изявени фармацевти от цялата страна. В присъствието на колеги и студенти от Медицински университет - Варна, в категорията "Магистър-фармацевт на годината" на Районна фармацевтична колегия-Варна беше наградена ас. маг.-фарм. Магдалена Пешева, преподавател към Катедрата по икономика и организация на фармацията.
Всяка година Българските фармацевтични дни се провеждат в навечерието на професионалния празник на фармацевтите - Еньовден.

Празникът на билките Еньовден бе отбелязан в Музея по история на медицината
Празникът на билките Еньовден и тази година събра любознателни деца и възрастни в Музея по история на медицината. В християнския календар 24 юни е свързан с рождението на Св. Йоан Кръстител, както и със силите на слънцето и на лечебните растения.
Голям интерес за гостите на музея бе представянето на доц. Илия Желев, ръководител на УС по фармакогнозия и фармацевтична ботаника, който акцентира върху подправките, ползвани в българската национална кухня. „Училището за билки“ бе своеобразна блиц-школа по разпознаване, бране, съхранение, безопасна употреба и въздействие на лечебните треви върху здравето.
Ас. Петя Бойчева, ас. Галина Димова, ас. Йоана Русева и медицински лаборант Дарина Катеринова от Факултета по фармация показаха на посетителите на музея различни начини на сушене на билките и демонстрираха приготвяне на лечебни продукти - чайове, отвари, сиропи, тинктури, маслени разтвори, лапи и др.
Малките посетители рисуваха билки и отговаряха на въпроси във викторина за силата на лековитите растения. Студенти от танцов фолклорен състав „Диана“ се погрижиха за доброто настроение на гостите за празника.
За първи път учени от МУ-Варна доказват ефекта на извлек от бъзак върху имунния отговор
Успешен край на научен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, реализираха учени от Катедрата по биохимия, молекулна медицина и нутригеномика на МУ-Варна, съвместно с колеги от Агробиоинститута към Селскостопанска академия. Екипът от двете висши учебни заведения изпълни задачите по ръководения от проф. Йоана Киселова-Кънева, д.б., научен проект на тема „Изследване на адаптогенeн потенциал на плодове от Sambucus ebulus с оглед използването им като функционална храна“. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката чрез конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства – 2018.
За първи път са получени научни доказателства относно ефекта на воден извлек от плодове на бъзак (Sambucus ebulus L.) върху различни аспекти на имунния отговор и механизмите на този ефект. Извършено е фитохимично охарактеризиране на изследвания извлек и е проведена четириседмична интервенция със здрави доброволци. Направена е оценка на ефекта му върху имунния отговор, като са изследвани клинико-лабораторни и биохимични показатели в кръвни проби от участниците в интервенцията. Идентифицирано е наличието на адаптогенно действие на водния извлек от плодове на S. ebulus в условия на провокирана имунна защита. За първи път са получени научни данни за биологичните ефекти на екстракта върху ключови молекулни механизми на възпаление и фагоцитоза. В подкрепа на емпиричните данни от народната медицина, е регистрирано значително понижение на редица маркери за възпаление.
В предишни свои изследвания екипът е установил благоприятно действие на чая от плодовете на бъзака върху липидния профил, отново при здрави доброволци – в значителна степен намаляват нивата на триглицериди, общ холестерол и LDL холестерол, а също така и се повишава антиоксидантния капацитет на плазмата.
Извършените фитохимични анализи показват, че плодчетата са изключително богати на различни видове антоцианини - пигменти, които придават тъмно червено-виолетовото им оцветяване. Тези вещества са известни с антиоксидантното и противовъзпалителното си действие. В голямо количество се съдържат и други съединения от групата на полифенолите (флавоноиди, фенолни киселини, флавоноли, проантоцианидини, стилбени) и др., които също притежават разнообразни биологични активности. Интерес представлява високото съдържание на ресвератрол – мощен антиоксидант и имуномодулатор.
Резултатите допринасят за установяване приложимостта на плодовете на бъзака като допълваща и поддържаща терапия при някои остри и хронични заболявания с възпалителна компонента, като се използват във вид на храни или лечебни средства.