Новини

Първите кохлеарни имплантации бяха осъществени в Клиниката по УНГ болести в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Те станаха факт в периода 7-9 юли и са част от програмата за цялостно слухопротезиране на пациенти. Процедурите бяха реализираха под ръководството на проф. д-р Зденек Чада – ръководител на Клиниката по детска оториноларингология в Прага, Чехия, и проф. д-р Николай Сапунджиев – ръководител на клиниката в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна. В екипа участваха още д-р Генова,д.м., д-р Милчева, д-р Керимов, д-р Никифорова,д.м., д-р Давидов,д.м., д-р Спасова,д.м. и д-р Никова. За кратък период бяха извършени пет успешни кохлеарни имплантации – при едно дете и четири възрастни пациенти.

Първите пациенти, подложени на тези оперативни интервенции, са във възстановителен период. Предстои им индивидуална настройка на импланта и програма за слухова рехабилитация.

Кохлеарната имплантация е едно от най-големите постижения на съвременната отология. Микроелектронното устройство стимулира слуховото възприятие. Звуците се улавят от микрофон на външната част, превръщат се в електрически сигнал, който се преобразува от речеви процесор към импланта, а той изпраща комбинация от електрически импулси към електрода в кохлеата. Слуховият нерв улавя тези импулси и ги изпраща към мозъка, който ги интерпретира.

Образно казано, кохлеарният имплант заобикаля увредените области на ухото, за да предаде звуковите импулси директно към слуховия нерв и мозъка, за разлика от слуховите апарати, които само усилват звука. Тези устройства подобряват качеството на живот и когато слуховите апарати вече не са полезни при пациентите с много тежка загуба на слуха.

Кохлеарните импланти се поставят с цел възстановяване на слуха при хора с тежка придобита слухова загуба и при деца с вродена глухота и малформации на ушите от възраст една година.

При първоначално имплантиране НЗОК заплаща стойността на кохлеарно-имплантната система.

Екипът на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна продължава да бъде сред водещите в страната в прилагането на авангардни и щадящи методи за лечение на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Един от тях е минимално инвазивната процедура MIDCAB – директен коронарен байпас, извършван през малък разрез и при биещо сърце.

Историята на пациента Йордан Симеонов от Шумен е поредното доказателство за ефективността на този модерен метод. През 2008 г. при рязко повишаване на кръвното налягане, варненските кардиолози поставят стент и успяват да стабилизират състоянието му. В продължение на години той е в добро здраве, но през 2025 г. развива диабет, а при последващ контролен преглед лекарите откриват отклонения в сърдечната дейност.

Пациентът е насочен към Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, където се установява двуклонова коронарна болест със значима стеноза на лявата предна низходяща артерия (LAD) и гранична на дясната коронарна артерия.

„Йордан беше отличен кандидат за хибриден подход – минимално инвазивен байпас на лявата артерия и последващо стентиране на дясната. Интервенцията беше извършена с минимален разрез под лявата гърда, без спиране на сърцето“, обяснява д-р Андрей Андреев, кардиохирург в болницата.

„Само час след операцията бях екстубиран, а на втория ден вече се разхождах. На четвъртия ден бях готов за изписване. Няма рязане на вени, всичко е щадящо и бързо минава“, споделя пациентът. „През 2008 г. бях сред първите със стент, така че не се страхувам от иновации – дори ги предпочитам“, допълва Йордан Симеонов и благодари на лекарите.

Процедурата MIDCAB вече е напълно въведена и отработена в Клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Според д-р Андреев, ключът към успеха се крие в прецизното планиране и отличната екипна работа: „Всеки е важен – от кардиолозите, които диагностицират и насочват пациентите към нас, до анестезиолозите и колегите кардиохирурзи. Обсъждаме всеки случай индивидуално, за да предложим най-подходящата и полезна стратегия за пациента.“, казва специалистът.

С въвеждането на минимално инвазивния директен коронарен байпас, варненските кардиохирурзи не само спасяват човешки животи, но и осигуряват по-бързо и по-леко възстановяване на пациентите. Това е още една стъпка напред в развитието на високоспециализираната медицина в УМБАЛ „Света Марина“.

Вижте целия разговор във видеото тук:

Фонд „Наука“ (ФН) към Медицински университет – Варна вече повече от две десетилетия изпълнява ключова роля в подкрепата на млади учени (студенти и докторанти) в реализирането на научни проекти с институционално значение. Само през последните три години са подадени 81 проекта, от които 60 са одобрени за финансиране. Забележителните 58% от тях са насочени към подпомагане на докторанти, което е ясен показател за високото ниво на подготовка и научна ангажираност на младите таланти в Университета.

МУ – Варна се гордее със своята добре изградена система за подкрепа на младите изследователи, подпомагана от експертите в отдел „Наука“. Тяхната отдаденост и професионализъм допринасят Университетът да бъде водеща институция в научната дейност и иновациите.

В следващите години се очаква дейността на Фонда да се развива и разраства, в отговор на повишаващите се европейски изисквания и стандарти. Предстои нова конкурсна сесия Есен 2025, която ще открие още повече възможности за развитие, научни постижения и утвърждаване на младите учени.

За повече информация следете интернет страницата на МУ – Варна.

Проектът „PHENOMENO“ стартира през 2021 г. с цел разработката на антропоморфни модели на млечна жлеза и оптимизацията на клиничните изследвания при пациентите с карцином на млечната жлеза. Реализацията му бе по програмата за научни изследвания и иновации „HORIZON 2020“ на Европейския съюз. Проект „PHENOMENO“ се реализира от научен екип на МУ-Варна с ръководител проф. инж. Кристина Близнакова от катедра „Медицинска апаратура, електронни и информационни технологии в здравеопазването“ и с партньорството на университета на Неапол, Италия и още три компании от България и Гърция.

Периодът на изпълнение на „PHENOMENO“ приключи официално на 30.04.2025 г. През изминалата седмица финалният научен и финансов отчет получиха положителна оценка от Европейската комисия. Според екипа на „PHENOMENO“, проектът приключва като изключително успешен и  носи престиж за МУ-Варна като координатор на Европейски научен проект по програма „HORIZON 2020“, както и за останалите партньорски организации. Постигнатите до момента резултати и натрупаният опит ще послужат като основа за продължаване на научните изследвания в областта на образната диагностика на рак на гърдата.

Представителите на МУ-Варна изтъкнаха важността на проекта за науката. Работата на екипите през изминалите четири години бе фокусирана върху разработването на цялостни технологични решения за производство на висококачествени антропоморфни фантоми на млечна жлеза, получени от нов компютърен антропоморфен модел, нови материали и нова 3D техника за създаване на прототипи. Разработените решения са в полза на напредъка в методите за получаване на реалистични 3D компютърни и физически модели на женските гърди, с използването на нови технологии за образна диагностика.

Дейностите по проекта далеч не спират дотук. Целият консорциум има задължението да поддържа редица следпроектни дейности за период от минимум 4 години. Те са свързани с разпространението, използването и защитата на резултатите на проекта, видимостта на финансирането от ЕС, отворен достъп до публикации и до данните, генерирани като резултати от проекта.

Припомняме, че през юни 2023 г. в своята интернет страницата msca-net.eu, научната програма на Европейския съюз „Мария Склодовска-Кюри/MSCA/“ обяви като „вдъхновяваща история“ международния интердисциплинарен проект „PHENOMENO“.

Също така, проектът бе избран да представлява България в областта на здравеопазването (HEALTH) в престижния пакет „Results Pack on Horizon in Bulgaria“ и е с публикувана информация на седем езика на уебсайта на CORDIS:

Цялата публикация „Results Pack on Horizon in Bulgaria“ може да намерите тук